* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Русьо ле, Русьо чорбаджи!
Даде му Господ имане,
имане чудо безкрайно,
и му синове отдаде,
синове, холан, дор девет.
Кога на оран тръгнаха
дор девет рала дигнаха,
кога на копан тръгнаха
дор девет копачи дигнаха.
Русен се радва, зарадва,
поведе черни биволи,
запрегна черно орало
и на нивата отиде.
Пуснал е брезна дълбока,
дълбока, още и широка,
орала му се закачи
за казан с девет клупа.
Русен се радва, зарадва,
разпрегна черни биволи,
та си в село отиде,
акдиса крава ялова.
Посъбра Русен комшии,
пояли са и са попили,
че си се Русен понапи,
че се в пиянство забрави
и на комшии думаше:
- Яжте, комшии, и пийте,
аз съм от царя по-голям,
от царя и от везиря!
Те не му били комшии,
а най му били душмани -
на царя хабер пратили:
"Царьо ле, царьо везирьо,
ти тука царство царуваш,
а Русен в нашето село!"
Царя бимбашир проводи:
"Де да Русен, да доде,
аз да му видя царството,
царството и везирството!"
Русен си стана, отиде,
отдалеч му се поклони,
отблизо селям даде
и си на царя думаше:
- Прости ми, царю, прости ми,
аз се в пиянство помамих...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010