* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Прочул се е стар, стар Ниньо,
стани нине, господине,
че си има тежко имане,
тежко имане, че безкрайно.
Де го зачу дур, дур царя,
изпратил му верни слуги,
да го викат, да го питат.
Викали го, питали го:
- Ой те тебе, стар, стар Ниньо,
отде си сдобил туй имане,
туй имане, тевно и тежко,
тевно и тежко, и безкрайно?
Отговаря стар, стар Ниньо:
- Мене ме мама малък ожени,
даде ми Господ девет сина,
драго ми беше да им направя,
че им направих девет рала,
девет рала, девет мотики,
до пладнина оран орат,
след пладнина лозе копаят;
даде Господ, боллук стана,
че напълних девет хамбаря,
девет хамбаря жълто жито
и девет бъчви ройно вино.
След година кътлък стана,
давах крина за жълтица,
я мерата за дукато.
И от туй съм чутен,
чутен, прочутен,
чутен болярин.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010