* * *

Станеник (стопанин) се прочува с имане

Стефановата майчица,
тя на Стефана думаше:
- Стефане, синко Стефане,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш:
ти беше, синко, сиромах,
сиромах, синко, измекяр,
а сега, синко, болярин,
болярин, селски управник.
От какво стана болярин,
дали имане намери
или невеста донесе?
Стефан мама си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да н' те излъжа!
Нито имане намерих,
нито невеста донесе,
децата кат' отраснаха,
и аз ги, мамо, раздадох
все по чужди ратаи,
все със хубава заплата.
Накупих черни угари,
насях ги бяла пшеница,
даде я Господ, роди се,
напълних къщи, хамбари.
Станаха гладни години,
на сиромаси подарих,
а на богати продавах,
килото за по жълтица;
от тогаз станах болярин,
болярин, селски управник.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.08.2009
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010