|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Благодарна змия
Запалило се, мале мо,
голяма гора Богданска,
та е горяла и тляла
цели ми три дни, три нощи.
Едно ми дърво остана,
него се корен запали,
във корен змия пищеше
и се на Стоян молеше:
- Стояне, младо овчарче,
подай си, Стояне, кривака,
да се на кривак увия,
кавала ще ти позлатя,
куката ще ти посребря.
Стоян си кривак подаде,
змия се на кривак увила,
та си на края излезе -
на Стоян кавал позлати
и му куката посребри.
Златиница, Елховско, седенкарска (СбНУ 60/1993-1994, № 188 - "Овчар
помага на змия"; =Българска народна лирика. Антология. /Състав. Борис Христов.
С., 1994, с. 36).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|