* * *

Благодарна змия

- Гьорге ле, Гьорги кавалджи,
кавалджи Гьорги, саймалджи!
Поведе Гьорги стадото
към Ирин-Пирин планина
из тая гора зелена,
стадо му кротко пасеше,
Гьорги с кавали свиреше.
Сред гора дърво високо,
под дърво огън гореше,
на дърво змейка пищеше
и се на Гьорги молеше:
- Гьорги ле, Гьорги кавалджи,
кавалджи Гьорги, саймалджи,
подай си, Гьорги, кавала,
по кавал да се повия,
да ме от огън отървеш!
Гьорги на змейка думаше:
- Олеле, змейке, страх ме е,
че ви е лоша вярата,
и ви й студена снагата.
Змейка на Гьорги пак дума:
- Гьорги ле, Гьорги кавалджи,
кавалджи, Гьорги, саймалджи,
подай си, Гьорги, гегата,
по гега да се повия,
да ме от огън отървеш,
със мойте малки змейчета!
Подаде Гьорги гегата,
че я от огън отърва.
Не било змейка усойка,
най било мома хубава,
тя си на Гьорги думала:
- Гьорги ле, либе Гьорги ле,
три години стадо как пасеш,
все тебе диря и гледам,
чудех се, Гьорги, маех се -
какво да сторя, направя,
да мога да те спечеля,
за тебе да се оженя.
Че се двамата подбрали
и са стадото поели,
и си във селото отишли.
Отдалеч Гьорги извика:
- Излез ни, мамо, посрещни,
да видиш, мамо, да видиш
каква прилика си водя,
на мене лика - прилика,
на тебе, мамо, отмяна!
Че е майка му излязла,
че ги на двора посрещна,
с росни ги цветя закичи,
с червено вино запои.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010