* * *

Благодарна змия

Остана Петър сираче,
без баща Петър, без майка,
при чичо си остана,
на чичо си воловете да пасе,
ходил воловете да пасе
и при него расна, порасна.
Станало за оженване,
решили вече да го оженят,
намислили да му вземат,
Лиляна мома хубава,
Лиляна работна и разумна.
Оженили го и го прибрали,
намислили къщи да му правят,
да му правят и да го задомят.
Но то, нали си глупаво,
чуди се откъде да си направи къща,
и на Лиляна думаше:
- Лиляно, булка хубава,
къща ми да си направим,
откъде материал да вземем,
къща да си започнем?
Лиляна тогава казала:
- Петре ле, любе хубаво,
защо се чудиш и маеш?
Утре като идеш воловете да пасеш,
ще вземеш брадвата
и по едно дърво
всеки ден ще отсичаш,
и после ще си вземеш
чичовите крави,
и ще си дървата докараш.
Майсторите ще дойдат
и къщата ще започнем.
Петър си Лиляна послуша.
Каквото си казали,
това направили.
Взема си брадва на рамо
и с воловете в гората,
и започнал е да сече
едно дърво от двама братя.
Отсякъл дървото и другото,
отваря се дупка голяма,
от него излиза змия.
Петър се много уплашва,
като змията вижда,
и Петър побягва,
но змията със глас продумва:
- Не бягай, Петре, не бягай,
аз ще те Петре стигна и ухапя.
Върни се при мене!
Петър се при змия връща.
Змията на Петър думаше:
- Отвори си, Петре, пазвата,
да ти жълтици изплюя.
Петре, ти ми къщата отсече,
дето ми къщи отсече,
ти ще ми носиш
всеки ден по кило мляко -
аз ще ти плюя по жълтица.
Тези жълтици ти давам,
та да си къща направиш.
Ти ще ми носиш
по кило мляко четириес дена
и аз ще ти дам по една жълтица.
На никой няма да казваш
какво съм ти казала.
Прибира се Петър във къщи,
говедата си прибира
и сядат със Лиляна да вечерят,
ама Петър си много отчаян.
Лиляна Петър думаше:
- Защо си, Петре, кахърен,
какво ти лошо сторило?
Петър Лиляна думаше:
- Не знам как да кажа...
Днеска, като говедата пасях,
дърво си от двама братя отсякох,
от дървото змия излезе
и мен в пазвата поиска да се скрие,
а тя ми жълтици пусна
и ми по кило мляко иска,
четирисе сутрини да нося,
и аз се чудя, любе ле, отгде да го взема.
Лиляна пак казва на Петра:
- Петре ле, либе хубаво,
и туй ли да те науча?
Утре, като идеш, вземи си котленце,
от всички крави издой по малко,
и кило ще събереш за змията,
и той никой няма да те знае.
Четиридесе сутрини носил мляко,
през това време къщата си направил.
На четириесетата сутрин,
занася млякото на змията и тя му казва:
- Чаках те, Петре, изчаках,
да си къщата направиш,
сега ще ме мене вземеш,
във твойте дворове занесеш
и пред вратата заровиш,
и от там на трети ден
дърво ще ти израсне,
което ще ти освети цялата къща,
всички хора ще смаеш.
Като ти беда направят,
ти ще си къщи оставиш
и на запад ще тръгнеш,
където слънцето зализа.
То ще те упъти как ще си къщата вземеш
и като се върнеш на залез ще се кръстиш,
и тогава ще си къщата вземеш,
и тогава ще си заживееш.
Занася Петър змията
във дворите си широки,
заравя я и на третия ден дървото израсва.
Колкото расте, по-хубаво става.
Лиляна, булка хубава,
къщата си подрежда
и с Петра живеят.
Пусти евреи, те на Петра завиждат,
защо Петър да има
такава къща и дърво чудновато,
цяла къща осветява.
И питали Лиляна:
- Лиляно, булка хубава,
откъде имате това дърво?
А тя казва: - Не знам, израснало е...
А те казват: - Каква си такава,
да не знаеш с мъжа си
какво вкъщи става!
И пусти евреи,
извардили вечерта,
Петър се връща от полето,
Лиляна го посреща,
кравите прибира,
вечерята приготвят,
седнали да вечерят,
и да си приказват.
Лиляна Петър думаше:
- Защо, Петре, не ми казваш,
отде ни е това дърво?
Всички, Петре, питат,
пък ти не си ми казал,
Петре, и на мене!
Петър Лиляна думаше:
- Всичко ли да ти кажа?
Петър си всичко разказа,
откъде и как къщата
и дървото израснало.
А евреи, душмани,
къщата пообиколили,
кой на прозорец, кой на комин,
и до вратата, и всичко чули и разбрали.
На другия ден при Петра отишли
и на бас се хванали,
и който падне,
той ще си къщата вземе със сичкото.
Евреи баса печелят
и къщата вземат.
Петър си къща оставя
и си на запад тръгва.
Оставя Лиляна хубава
къщата да гледа,
и на евреи слугува.
Петър със слънце върви,
слънцето накъде зализа,
но колкото слънцето зализа,
по-горещо става.
Слънцето тогава на Петър дума:
- Петре ле, младо говедарче,
къде си, Петре, тръгнало,
да гориш по тия топлини?
Петър си слънце думаше:
- Слънчице, мило слънчице,
много ми е мъчно за Лиляна
и за мойта къща голяма.
Слънцето на Петър говори:
- Върни се, Петре, върни се,
да не гориш по тия горещини,
като си във къщи отидеш,
при твойта булка хубава,
на запад ще се обърнеш,
на запад да се прекръстиш
и тия твойте душмани
от къщи ще си излязат
и ти тогава ще си заживееш!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010