* * *

Благодарна змия

Остана Георги сираче,
със майка Георги, без баща!
Чуди се мама, май се -
на какъв кяр да го даде,
на какъв лесен занаят!
Даде го мама, даде го
златарче и коюнджийче.
Георги на мама думаше:
- Я не ща, мамо, златарче,
я искам, мамо, овчарче,
в гората овни да паса
и с меден кавал да свиря!
Чуди се мама, май се,
откина гердан от шия,
та купи мама, та купи,
дванайсе вакли шилета,
гега и смени кавали.
Георги си стадо поведе,
та го в гората заведе...
Георги се запря до брягом,
де видя Георги, де видя -
гората се запалила
от четирите кюшета!
Змейка на дърво пищеше,
хем си на Георги думаше:
- Георги ле, Георги сираче,
сираче, още ахмаче,
подай си, Георги, кавали,
та ме от огън отърви.
Георги на змейка думаше:
- Змейко ле, змейно усойко,
как да си подам кавали -
мене ме й страх от тебе,
ти жда ма, змейко, изедеш.
- Подай си, Георги, гегата,
по гега да се повия,
от огън да се отърва.
Георги си гега подаде,
та се по гега повила,
та се от огън отърва,
че си на Георги думаше:
- Ти върви, Георги, след мене!...
Георги си стадо поведе,
вав сряд гора го заведе,
отканя дърво родовно.
- Я на ти, Георги, тва дърво,
три пъти в годин род дава -
на сяко далче алтънче,
на сяко листче масарче,
на върха златна ябълка!
Георгеви близки комшии,
тия на царя казаха,
царя си Георги повика:
- Що праи, Георги, да праи -
право при мене да дойде!
И Георги стана, отиде,
отдалеч му са поклони,
отблизо му селям даде.
Царя на Георги думаше:
- Георги ле, Георги сираче,
ти имаш дърво родовно,
три пъти в година род дава -
на сяко далче алтънче,
на сяко листче масарче,
на върха златна ябълка!
Туй не приляга на тебе,
яла приляга, приляга
в царюви равни дворове.
Георги си долу поничи
и дребно сълзи порони,
че си у дома отиде,
измъкна дърво родовно,
та го на даря занесе,
та го насади, посади
в царюви равни дворове.
Година се е минало,
дървото е изсъхнало.
Царя си Георги повика:
- Земи си, Георги, дървото,
то не е късмет на мене,
яла е късмет на тебе!
И Георги отзе дървото,
и у дома си го занесе.
В Георгеви равни дворове
дървото се е хванало,
и е дървото пуснало -
на сяко далче алтънче,
на сяко листче масарче,
на върха златна ябълка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010