* * *

Благодарна змия

Запалила се й, мале мо,
гората, каваклийската,
та е горяла и тляла
три дня и три вечера,
всичката гора изгоря,
само остана, остана
едно ми дърво високо,
отгоре змейка пищеше.
Змейка на Гьорги, думаше:
- Я си кавала ти подай,
да се по кавал повия,
да се от огън отърва.
Гьорги си кавал подаде,
змейка се по кавал покачи
и си при Гьорги отиде,
и си на Гьорги думаше:
- Аз не съм змейка усойка,
ми най съм мома девойка...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010