* * *

Благодарна змия

Засякъл Петър дърво дафина,
от дърво змия излязла,
змия се у Петра увила -
от ходилата до колената,
у ръцете до рамената.
Викнал е Петър да плаче:
- Дал' не ми стига, Божке ле,
тоз моя голям сиромашлък,
че и туй ли да ме сполети?
Змия на Петра думаше:
- Бре, мълчи, Петре, не плачи,
бяла си пазва разпетлай,
из пазва глава да извадя,
по език да те целуна,
пък ти дървото извади -
под дърво злато намери
и си дюкяни отвори.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010