Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Благодарна змия
Остана Стоян сиромах.
Стоян Петрана думаше:
- Петрано, либе, Петрано,
айде в гората да идем,
там да си къща направим.
И те в гората отишли,
търсили дърво високо,
търсили и намерили.
Стоян си дърво засече
и от дърво змия излезе,
и на Стояна продума:
- Я си пазвата разгърни,
да сипя злато и сребро.
Стоян си пазва отвори.
Змия му тогаз изсипа
злато ли, още сребро.
Че стана Стоян болярин,
болярин, селски чорбаджи.
Силистра (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|