* * *

Благодарна змия

Запалила се й дребнана гора,
дребнана гора, кличетова,
че горяла до средата.
Сред средата дърво горуново,
а на дървото вито гнездо,
а във гнездо сиво птиче,
сиво птиче зле умира.
Край гората вакъл овчар,
вакъл овчар с вакли овни.
Пиле пищи и на овчар отговаря:
- Ой те тебе, вакъл овчар,
да ме от гнездо ти извадиш,
хаир добро ти да сториш,
че кога при мене додиш,
няма от мене да се плашиш -
ази ще те гледам като майка,
като майка, като баща!...
Като зачу вакъл овчар,
вакъл овчар с вакли овни,
че отиде вакъл овчар,
че подаде дрянов кривак.
На кривака се й увила,
се й увила пъстра смока,
че я Стоян от дърво снел
и на смока той продумал:
- Ой те тебе, сиво птиче,
ти ли пищиш, толкоз цвърчиш,
гора пищи, поле ечи,
ушите ми ти проглуши?!
Отговаря пъстра смока:
- Ой те тебе, вакъл овчар,
ти доброто ти си стори,
ти хаира си направи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010