|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Благодарна змия
Остана Тодор сираче,
без баща Тодор, при мама.
Тодор мама си думаше:
- Бактисах, мамо, кандисах
селски агнета да паса!...
Кат чу мама му тез думи,
жълтици от гердан откъсна,
дребни агънца накупи.
Като ги Тодор пасеше,
не гледа долу, нагоре,
кога надолу погледна,
надолу, къмто гората,
запалила се гората
от четиритях кюшета.
Змиица пищи у гората
и на Тодора думаше:
- Я ми дай, джанъм, кавала,
на кавал да се навия,
от огън да се избавя.
Змиица дума Тодоре:
- Я ми дай, джанъм, кривака,
на кривак да се навия,
от огън да се избавя.
Широково, Беленско; седенкарска (СИБ 1, № 675 - "Змеица се
на овчар моли да я избави от огъня").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|