* * *

Благодарна змия

Откак стана Петър сираче,
отиде Петър, отиде,
отиде в гора зелена,
зелено дърво да сече.
Три пъти Петър удари,
четвърти път почетвърти,
от дърво змия излезе.
Тя му ръце, холам, улови
и ги през кръста препаса,
и си на Петър продума:
- Петре ле, мой побратиме,
недей ми сече дръвцето,
в него имам гнезденце,
в гнезденцето - змийчета.
За тази, Петре, добрина,
богато ще те наградя.
Дай си по уста да те целуна,
тайната ще ти обадя.
- Страх ме е, змийо, от тебе,
да ме не, змийо, отровиш.
- Не бой се, Петре, от мене,
аз съм ти, Петре, късмета.
Петър си пазва разтвори,
змия е в пазва влязла
и на Петър продумала:
- Иди си, Петре, вкъщи,
впрегни бели волове,
че си ела, Петре, до дървото,
от лява страна разкопай,
казан жълтици извади,
на твоите девет дечица занеси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010