|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Благодарна змия
Герги си стадо пасеше
край село, край гробищата,
сред гробища - дърво високо,
в дървото - огън гореше
в огъня - зъймя пищеше
и си на Гергя думаше:
- Я дай си, Герге, кавала,
да ме от огъня избавиш.
Герги на зъймя думаше:
- Зъймьо льо, посестримо,
как ще те от огъня избавя?
Твойта е снага студена...
- Герги ле, побратиме,
я си подай кавала,
да се на кавала завия,
да ме от огъня избавиш,
че ще те дарба надаря.
Мъглиж, Казанлъшко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|