* * *

Благодарна змия

Останал ми Иванчо сираче,
без баща Иванчо, без майка.
Няма кой да го научи
с ралото да оре.
Реши Иванчо да стане
селски говедар,
прибра селските говеда.
Пасъл ги малко, не много,
заиска го първата мома в село,
Иванчо я не иска,
защото бил клет сиромах,
без баща, без майка.
Селяни му тогаз казаха:
- Къща ще ти направим.
Отишал Иванчо дърво да сече
и тогаз змия излязла,
излязла и му рекла:
- Разкопчай си, Иванчо, пазвата!
- Страх ме е, змийо, ще ме изядеш.
- Няма, Иванчо, да те изям,
в пазвата ти ще вляза.
Когато ти ме закопчаеш,
там ще ме оставиш.
Направил Иванчо ханища,
всички го питаха
как е богатство направил.
Змията му казала:
- Ако им кажеш, Иванчо,
взема ти се богатството.
Жена му го строго запита
и той й всичко обажда.
Довежда едно търговче
и то взема богатството.
Десет години ходил,
ходил Иванчо кат просяк,
на десетата се завърнал
и си думите повърнал.
Тогаз търговче излязло,
в къщи Иванчо влязъл
и булчето си изгонил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010