* * *

Благодарна змия

Йе! Че се е Петър заканил,
заканил и си заправил
покрай път нови ханчета
да му кондисват гостени,
гостени и приятели.
Не можал да ги доправи -
керестя не му достигна
и пари нямал да купи.
Най-после Петър намислил,
че зема брадва на рамо,
отиде горе в гората,
цяла е гора изходил,
сал едно дърво хареса,
харесал Петър, засяка.
Напреде му се изправи
една ми змия усойна,
усойна змия, отровна,
и тя на Петра продума:
- Петре ле, младо дърварче,
защо си сечеш ти дърво?
Аз си имам на дървото
дор девет малки зъмчета!
Петър на змия продума:
- Като ме питаш, да кажа -
аз си, змийо ле, заправих
покрай път нови ханчета,
да ми кондисват гостени,
гостени и приятели;
керестя не ми достигна
и пари нямам да купя -
затуй ще сяка туй дърво.
Змия на Петра думаше:
- Ти ще ме, Петре, послушаш -
ти си пазвата разтвори -
да ти през пазва премина
и си устата отвори -
аз да ти език целуна!
Ще видим какво ще стане...
Петър си змия послуша,
той си устата отвори -
змия му език целуна
и си пазвата отвори -
змия през пазва премина.
Тогаз на Петра продума:
- Петре ле, младо дърварче,
издигни брадва на рамо,
срещу слънце се обърни,
брадва на земя удари -
ще видим какво ще стане!
Петър си змия послуша,
брадва на рамо издигна,
срещу слънце се обърна,
брадва на земя удари,
казан жълтици изкопа!
Ей, че си Петър потвари
и си жълтици отнесе.
Той си керестя прикупи
и си ханчето доправи.
Напред ханчето посади
едно ми малко дръвченце,
име му, холам, нарече,
корен му казан алтъни,
листо му дребен маргарит.
Почнали да му кондисват
гостени и приятели...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010