* * *

Благодарна змия

Запалило са, Гьорге ле,
зелена гора борнава,
ден гори, Гьорге, нощ тлее,
цялата гора изгоря,
сам' едно дърво остана
и нему вършън гореше,
в корян му змийка пищеше.
Гьорги другари думаше:
- Другари верни, сговорни,
повървете ми стадото,
да видя дърво що гори,
в корян му змийка що пищи!
Яга ми Гьорги отиде,
змийка на Гьоргя думаше:
- Гьорге ле, вакло овчарче,
подай ми, Гьорге, твягата,
по твягва да се повия,
от огън да си излеза.
Гьорги на змейкя думаше:
- Много си, змейке, шарена,
много си, змейке, хубава,
ала си, змейке, усовна!
Змейкя на Гьорги думаше:
- Гьорге ле, младо овчарче,
я не съм змейкя усовна,
я най съм кемер алтъне!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010