|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Благодарна змия
Запалила се гората,
гората и планината,
цялата гора изгоря,
едничко дръвце остана,
на него змийка пищеше
и се на овчар молеше:
- Овчарче, братче да ми си,
подай ми, брако, кривака,
на кривак да се увия,
та да се от огън отърва.
Овчарче стадо пасеше,
смили се овчар на змийка,
та си кривака подаде.
Не се увила на кривак,
най му влезнала в пазва -
пазвата му се напълни,
с алтъни, жълти жълтици.
Динево, Хасковско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|