* * *

Благодарна змия

Запалила се е, мамо ле,
троянска гора зелена,
тъй горяла и тляла
три дни и три вечери.
До едно дърво допряла,
едно дърво родовито,
родовито, клоновито,
на всеки месец род дава,
на всяко клонче алтънче,
на всяко листце сребърце,
на върха - златна ябълка.
В дърво змейно пищеше.
Йорги по края вървеше,
с меден си кавал свиреше
и сиво си стадо пасеше.
Змейно на Йорги думаше:
- Йорге ле, кавалджиьо ле,
подай си, Йорги, кавала,
по кавал да се увия,
от огън да се отърва,
от огън и от пожар.
Йорги на змейно думаше:
- Страх ме е, змейно, страх ме е,
че ти си змия шарена,
шарена змия, страшна.
- Подай го, Йорги, подай го,
ще ти даря добра дарба,
добра дарба, едно дърво,
едно дърво родовито,
родовито и клоновито,
на всеки месец род дава,
на всяко клонче алтънче,
на всяко листце сребърце,
на върха златна ябълка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010