* * *

Благодарна змия

Остана Петър сираче,
без баща Петър, без майка,
че със вуйча си отиде
и на вуйчо си думаше:
- Айде ме, вуйчо, пазари,
селски говеда да паса,
парици да си спечеля,
къщица да си направя.
Вуйчо си Петър послуша,
че го е говедар пазарил,
селски говеда да пасе.
Пасъл ги Петър не много,
пасъл ги девет години,
и на вуйча си пак дума:
- Айде ме, вуйчо, ожени!
Вуйчо си Петра послуша,
че си той Петра ожени,
добра му булка намери,
добра му булка Петранка.
Петър вуйчо си пак дума:
- Я хайде, вуйчо, да идем,
селяни да си помолим
местице да ми отпуснат -
къщичка да си направя,
къщичка като копторче.
Селяни си ги послушват,
малко му място отпущат;
Петър си къща закопа,
казан имане намери -
не почна къща кат' коптор,
най почна къща кат' сарай!
Като си у гора отиде,
за къща дърво да сече,
измаха дърво да осече -
дървото кухо излязло,
от дърво зъймя излезе;
като я Петър съгледа,
търтил е Петър да бяга.
Зъймя на Петър думаше:
- Ой, ой те, Петре сираче,
не бягай, Петре, стигвам те,
стигвам те, Петре, ухапвам те,
не бой се, Петре, не бой се,
я назад ти се повърни,
че си пазвата отвори,
у пазва да ти уляза!
Петър си зъймя послуша,
че си се назад повърна,
и си пазвата отвори,
зъймя му у пазва улезе,
и си на Петра пак дума:
- Отвори си, Петре, пазвата,
от пазва да ти изляза!
Петър си пазва отвори,
зъймя от пазва излязла
и пак на Петра тя дума:
- Бръкни си, Петре, у пазвата!
Петър си зъймя послуша,
че бръккна Петър у пазва -
у пазва му кемер жълтицци...
Зъймя на Петра пак дума:
- Ой те, Петре ле, сираче,
мож' ли ми, Петре, намери
до едно кило прясно мляко,
че друго добро щ'ти сторя?
Петър си зъймя думаше:
- Аз ще ти, зъймьо, намеря,
намеря, ще ти донеса!
Петър е мляко намерил
и го на зъймя занесе,
зъймя е мляко изпила
и си на Петра тя дума:
- Отвори си, Петре, пазвата,
у пазвата да ти уляза,
добро аз ще ти направя -
у вази да ме занесеш,
сред двори да ме заровиш,
сребърно дърво ще изникне,
на всяко клонче и гняздо,
у всяко гняздо и пиле.
Петър си зъймя занесе,
и я сред двори зарови.
Кога заранта станали -
сребърно дърво сред двори,
на всяко клонче и гняздо,
у всяко гняздо и пиле.
Всички се хора чудеха -
вчера бе Петър сираче,
отде взе Петър тез пари,
не направи къща кат' коптор,
ам' направи къща кат' сарай,
а сред двори дърво сребърно?!...
Чифути каил не стават,
че му дворито напълват
и си Петра подпитваха:
- От какво й семе туй дърво?
Петър си залог залага
и на чифути думаше:
- Ако си дърво познайте,
от какво й семе изникнало,
къщата ще ви харижа,
къщата с покъщнината,
сребърно дърво сред двори,
първо венчило Петранка
със мъжка рожба Иванчо!...
Чифути думат Петранки:
- Петранке, булке хубава,
я да си Петра попиташ
от какво й семе туй дърво,
и на нас да си обадиш -
награда ще те наградим!
Петранка у къщи улязла
и си на Петра думаше:
- От какво й семе туй дърво?
Тогива той й разправи:
- От пъстра зъймя усойна!
Чифутче, младо еврейче,
на таван се е качило,
всичко, що рекли, дочуло.
Докат' си Петър излезе,
всички чифути викнали:
- От пъстра зъймя усойна!
Че са му всичко вземали...
Чуди се Петър, мае се,
какво да стори и направи,
имота да си отърве.
Че тръгва Петър, отива,
слънце за всичко да пита...
Слънце на Петра думаше:
- Я назад, Петре, я назад,
опърлям те, Петре, изгарям те!
Петър на слънце думаше:
- Опърли ме, 'ко щеш, изгори ме,
аз ще те, слънце, попитам -
какво да сторя и направя,
къщата да си отърва,
къщата и покъщнината,
сребърно дърво сред двори,
първо венчило Петранка
със мъжка рожба Иванчо?
Слънце на Петра думаше:
- Ой те, Петре ле, сираче,
кога си у вас ти идеш,
кога заранта ти станеш,
нагоре да се обърнеш,
три пъти да се прекръстиш,
чифутин кат' те съгледа,
шамар ще да ти удари
и ще те, Петре, попита:
"Откъде слънце изгрява,
а ти накъде се кръстиш?"
Тогиз се залог заложи -
ако слънцето отгоре изгрей,
всичкото да ти повърнат!
Кога си Петър отишъл,
заранта като си станал,
очите той си умива,
нагоре Петър се обърнал,
три пъти се той прекръстил.
Кат' го чифутин съгледал,
и му е шамар ударил,
и си на Петър той дума:
- Ой те, Петре ле, сираче,
откъде слънце изгрява,
а ти накъде се кръстиш?
Петър чифутин думаше:
- Слънце отгоре ще огрей!
Тогаз се залог залагат.
Чифутин Петру пак дума:
- Отгоре слънце 'ко изгрей,
всичкото ще ти повърнем!
Отгоре е засветило,
отгоре й слънце изгряло.
Чифути кат' го видели,
те силно се уплашили
и си на Петра те думат:
- Ой те, Петре ле, сираче,
халал да ти е всичкото -
къщата и покъщнината,
сребърно дърво сред двори,
първо венчило Петранка
със мъжка рожба Иванчо!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010