|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък кълне Белиград да изгори
На край селото зелена морава,
а на морава два бели чадъра,
а под чадъри брат и сестра лежат,
писъмце разглеждат.
Сестра на брат проговаря:
- Стани, бротко, селото ни гори.
- Нека гори, цело да ми изгори,
не е ми жал, че ще изгори.
Първата година жена ми умря,
втората година - мъжка ми рожба,
третата година аз се разболях.
Нека гори - цело да изгори,
не еми жал, че ще изгори,
не ми е жално, че жена ми умря,
нито, че пък аз съм се разболил,
най ми е жално за мъжка ми рожба,
за мъжка ми рожба от сърцето.
Нека гори - цело да изгори,
не ми е жално, че ще изгори.
Тишевица, Врачанско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|