* * *

Момък кълне Белиград да изгори

Ах ти, дърво, ти, дърво високо, (2)
от тебе се надалеко гледа, (2)
надалеко, чак до Белиграда.
Под Белиград зелена льивада,
у льивада висока топола,
под топола студено кладенче,
при кладенче два бели чадъра,
под чадъра брат и сестра спават,
брата спава, а сестра го чува:
- Стани, братко, Бел ти град изгоре.
- Ако гори, нека да изгори.
Във Белграда три години робувах -
първа годин за враната коня,
втора годин коню за оружье,
трета годин за гиздава мома.
Кога беше коня за язденье,
сгоди ми се сушовна година,
конь ми пукна за трава зелена;
кога беше руо за носенье,
сгоди ми се кишава година,
скапа ми се честното ми руо,
кога беше мома за либенье,
сгоди ми се поморна година,
умори ми гиздава девойка.
Дньи си броим, годините кълнем -
ей годино, моя несгодино!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.