 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
* * *
Момък кълне Белиград да изгори
- Ей ти, дърво, море, дърво дафиново,
от тебека, по високо нема,
от тебе се надалеко гледа,
далек-далек, дур до Бели града.
Тамо има два бели чадъра,
под чадъри брат и сестра седят.
Брат ву спие, а сестра му шие,
па говори брату мила сестра:
- Стани, братко, Бели град изгоре!
- Нека гори, пусти да остане!
У него съм три годин робувал -
пръва годин за враната коня,
втора годин за свилното руо,
трета годин за пръвото либе.
Кога беше за враната коня,
погоди се сушовна година -
кон ми умре за зелена трава.
Кога беше за свилното руо,
погоди се кишовна година -
та не мого руо да си носа.
Кога беше за пръвото либе,
погоди се военна година,
та не мого либе да си либа...
Преколница, обл. Каменица, Кюстендилско; хороводна (СбНУ 40, с. 403, № 40 - "Бели град изгоря").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.