|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък кълне Белиград да изгори
Рай, Боже, рай да не видит,
той шчо научи тугина,
тугина, пуста ябана,
ябана, пусти Белиград!
Сите юнаци пойдоа,
пойдоа, ем си дойдоа,
и мойто момче си пойде,
си пойде и не си дойде;
една ми книга допрати,
во книга двеста дукати.
Зашчо ми сет пусти дукати!
Млада сум, той да дойдеше!
Крушово - Македония (Тахов, с. 124; =Осинин-Душата, с. 313, №
242).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|