|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък кълне Белиград да изгори
- Ой, Иванчо, Белигражданино,
обърни се - Белиград изгоря.
- Нека гори, нека пуст остане!
Аз три годин в Белиграда живях.
Пръва година за вранята коня,
а втората за чифте пищове,
а третята за пръвото либе.
Аз запратих либе да ми искат,
тийе рекле: "Нека чака, чака,
нека чака, дори йесен доде."
И аз чаках, дорде йесен доде,
пак запратих либе да ми искат,
тийе рекле: Нека чака, чака,
нека чака, дори пролет доде."
Азе чаках дорде пролет доде,
па запратих либе да ми искат,
тийе рекле: "Либе ти годихме,
и тебе си за кум окумихме."
Па запяха гидиските моми:
"Венчай, куме, ама не воздишай."
- Не воздишам - сръце ми воздиша.
"Венчай, куме, ама не проклинай."
- Не проклинам - сръце ми проклина.
Копривщица, Пирдопско; зап К. Геров (Каравелов-Лавров, № 150;
със стилистични намеси - Каравелов, Л. Българи от старо време, всички издания,
гл. V. Годеж); контаминация с мотива "Кум на либето си".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|