|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък кълне Белиград да изгори
- Бре Йоване, бялогражданине,
Бялоград ми гори, ще изгори!
- Като гори, нека да изгори!
Я сам на нег' три годин робувал -
първа година за майка, за татко;
втора година за коня, за мене;
трета година за малка девойка!
Ходих, ходих, не ми я дадоха,
рекаха ми: "Я ела наесен!"
Ойдох есен - не ми я дадоха,
рекаха ми: "Я ела напролет!"
Ойдох пролет - не ми я дадоха,
рекаха ми: "Я ела наесен!"
Ойдох наесен - не ми я дадоха,
дадоха я на проклетото харо!
Кладаха ме калтата да бъда.
Де ме видяха проклетите моми -
рукнаха си проклетата песня:
"Венчай, венчай, бре, млади калтато,
венчай, венчай, и ги благославяй -
да се сдерат колко прах на тъпан,
челяд да стигнат колко кукувица!"
Руждене (Гюреджик), Драмско - Гърция (СбНУ 50, с. 196, № 174 -
"Кум на любимата девойка"); сдерат - другаде сберат.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|