* * *

Момък кълне Белиград да изгори

- Е, Йоване, бели гражданине,
обърни се, Йоване, назаде,
да си видиш Бели град - изгоре.
А Йован си вели, ем говори:
- Ако гори, сестро, нека гори,
у него сам три годин робувал,
първа годин за първо либе,
втора годин за свилното рухо,
а третата годин за враното конче.
Кога беше либе залибено,
погоди се военна година,
та не можех либе да си либа;
кога беше рухо за носенье
погоди се кишавна година,
та не можех рухо да си носа;
кога беше конче за язденье
погоди се сушава година,
та ми конче пукна за зелена трева.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010