Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък кълне Белиград да изгори
Снощи минах покрай ваште порти,
а зад порти високи, зелези ливади
сред ливади два бели чадъра
под чадъри брат и сестра лежат,
брата лежи, а сестра го буди:
- Стани, стани, братко, село ни гори.
- Нека гори, живо да изгори,
аз горя време три години.
На първата година булчето ми умря,
на втората година вранята ми коня,
на третета година мъжката ми рожба.
Не ми е жал за вранята коня
не ми е жал за млада невяста
най ми е жал за мъжката рожба.
Драгоево, Преславско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|