|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък кълне Белиград да изгори
Заспал юнак в гора зелена,
и моминка в равното поле.
Кой как мине моминка разбуда,
пък юнака никой не разбуда.
От де ми мина черничко гарванче,
той юнаку над глава пограча:
- Стани, стани, бре, юначе,
че гората гори, ти ще да изгориш!
- Ако гори, кардаш, че да ме изгори;
ние бяхме, кардаш, деветина братя,
поделихме, кардаш, бащово имане,
всеки обзе, кардаш, по храняна коня,
мене дадоха, кардаш, мършавата коня,
всеки обзе, кардаш, по остра сабя
мене дадоха, кардаш, ръждавата сабя...
Ако гори, кардаш, че да ме изгори!
Чукарово, Тополовградско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|