* * *

Момък кълне Белиград да изгори

- Йованине, море, бели гражданине,
озърни се преко десно рамо,
та да видиш како гори,
како гори тоя Бели града!
Йован се виком провикна:
- Нека гори, нека изгори,
нека изгори, пусти да остане!
У него съм три години време,
три години робувал.
Първа година за вранята коня,
втора годин за свилното руло,
трета годин за първото либе.
Кога беше коня за яане
покара се сушовна година,
та ми умре коня за студена вода.
Кога беше руо за носене
покара се кишавна година
та не можах руо да си носа.
Кога беше либе за любене
покара се болнава година
та си умре първото ми либе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.