* * *

Момък кълне Белиград да изгори

Сред ливади дърво дафиново
ай, под дърво два беди чадъри, (2)
а под чадъри брат и сестра седят.
Брата седи, а сестрата шие, (2)
сестра на брат тихом проговаря:
- Стани, братко, стани за да видиш, (2)
за да видиш, как Одрина гори.
- Нека гори, сестро, се да изгори (2)
три години в него бех затворен - (2)
първа годин за една шинела,
втора годин за добрата майка, (2)
трета годин за първото либе,
че го либих цели три години, (2)
четвъртата години то измени.
Грабнах пушка, грабнах и улучих (2)
и уличих от лево в сърцето.
Проклет да е който либе либи, (2)
който либе либи, па не взима.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.