* * *

Момък кълне Белиград да изгори

- Абре, Иване Белигражданино,
я се обърни назад - Белиград изгоря!
- Нека Белград гори, на пепел да стане;
във него съм азе три годин робувал -
първата година за чифте пищове,
втората година за хранено конче,
третята година за мома-девойка;
която си либех, не ми я дадоха,
най която мразех, нея ми дадоха!
А пък девойчица по дворове ходи,
бистри сълзи рони и се Богу моли:
- Дай ми Боже, дай ми, дай ми, помогни ми -
очи соколови, крила павунови,
та да си прехвръкна във Будим града,
ех, че да си кацна в Брашовен чаршия,
ех, че да си купя игла билюрена,
игла билюрена, конец клабуданен,
че да си ушия юрган ялдъзлия,
юрган ялдъзлия, дюшек чичеклия;
че да си постеля на равното дворе,
че да си приспивам със млади бекяри,
се млади бекяре като вакло агне,
зам да види мама, как се делба дели,
как се делба дели от първото либе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.