 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък кълне Белиград да изгори
Заспал юнак във гора зелена
и девойка във равното поле.
Кой как мине, девойка събужда,
пък юнака няма кой да буди.
Отде гракна черноно гарванче,
то юнаку тихо одромоня:
- Стани, юнак, стани, харамийо,
гора се е открай запалила,
гора гори - и ти ще изгориш!
- Че ко гори, нека да изгори -
ние бехме деветина братя,
разделихме бащино имане;
всяк се падна по конче хранено,
мен се падна конче най-мършаво...
Аврен, Кошукавашко, дн. Крумовградско (СбНУ 39, Стоин, № 260- "Несправедлива дялба - 2"); началото оформено по мотива "Болен (ранен) юнак и благодарен орел (сокол) - бил спасен от юнака от горяща гора" (бел. съст., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.09.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.