* * *

Аврамова жертва

Днеска е света неделя,
а зарана е понделник,
в понделник ми е Гергьовден;
секи ще агне да коли
Гергьовден да ми отслужи,
Богу молитва да стори.
А Стоян, сирак, сиромах,
че няма агне да коли,
Гергьовден да ми отслужи,
Богу молитва да стори.
Съде е ходил млад Стоян,
по търла и по бачии,
дано си агне измоли -
Гергьовден да си отслужи.
Никой му агне не даде,
Гергьовден да си отслужи.
И той дома си отиде,
па си Петкани говори:
- Либе Петкано, Петкано,
съде съм ази изходил
по търла и по бачии,
никой ми агне не даде,
Гергьовден да си отслужим,
Богу молитва да сторим;
еми ще колим детето,
Гергьовден да си отслужим,
Богу молитва да сторим.
Яла Петкана говари:
- Либе Стояне, Стояне,
ка ще да колим детето,
като си ни е едното,
и ние сме го добиле
със билки и със корене!
Яла си Стоян говори:
- Либе Петкано, Петкано,
ако си ни е едното,
ние ще да го заколим,
Гергьовден да си отслужим,
Богу молитва да сторим!
Нало ща ти се помоля,
кога си доде детето
а тизе да му не кажеш
че ще го ние колиме,
да не си пъгне да бяга.
Не било малко, не млого,
ето че иде детето.
Нали е майка рождена
не можла да се задържи,
нало на дете казала:
- Сине Първане, Първане,
заканил се е баща ти,
теб, сине, да те заколи,
Гергьовден да си отслужим,
Богу молитва да сторим.
Яла си дете говори:
- Мале ле, стара, глупава,
ако се е тате заканил,
мен младо да ме заколи,
ти д' идеш в нова чаршия,
да купиш свила сякаква,
най-више свила римизна
от четири ми я препрегни,
от девет ми я оплети,
свилен ми гайтан изплети,
двете ми ръце превържи,
доде ме татко заколи,
дано се, майко, задържа,
на тато да не посегна,
че би ще нещо греота:
греота, мале, от Бога,
срамота, мале, от хора.
Петкана дете послуша,
па си е рано ранила
у тая нова чаршия,
купила свила сякаква,
най-више свила римизна
от четири я препрегна,
от девет си я оплете,
свилен ми гайтан изплете.
Ето че иде млад Стоян,
па си детето улови,
двете му ръце превърза,
па го на земля обори
детето да си заколи,
Гергьовден да си отслужи,
Богу молитва да стори.
Яла се дете прерита,
и свилата се изкъса;
майка му стои, па плаче,
а детето й говори:
- Що стоиш, мале, що плачеш?
Руса си коса отрежи,
двете ми ръце превържи,
доде ме тато заколи,
дано се, мале, задържа,
на тато да не посегна,
та грях пред Бога да стора.
Яла се Стоян изправи,
срещу слънце се прекръсти,
и си изглади ножчето
на масат и на огнило.
Кога надоле погледна -
в крака му вакло агънце,
Господ си му дал агънце,
да си Първанча избави,
че баща си са покорил.
Стоян е агънце заколил,
та си Гергьовден отслужи,
и Богу молитва направил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.