* * *

Аврамова жертва

Дошъл ми, Боже, дошъл ми,
свят ден, Боже, Гергьовден;
всеки агънце ще заколи,
кой няма - с пари ще купи.
Андрей е беден сиромах,
той няма агънце да коли,
той няма с пари да купи,
сал има едно детенце.
Него си Андрей повикал
и му главата отрязал -
на Бога курбан да даде.
И са го в пещта метнали,
вместо агне да го печат.
Кога са пещта отворили
да си курбан извадят,
нали бе Божа работа,
нали бе чудо голямо -
Андреево дете Иванчо
на малко столче седеше,
бяла си книжка държеше,
със черен молив пишеше,
дребни си букви редеше:
- Татко ле, мили татко ле,
какво ти лошо направих,
та ми главата отряза,
на Бога курбан да дадеш?!
Много му Андрей домиля,
че се на Бога помоли:
- Боже ле, Боже, миличък,
прости ми, Боже, прости ми,
голям грях аз сторих,
та си на детенце глава отрязах,
на тебе курбан да дадем...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.