* * *

Аврамова жертва

Днеска е ден Гергьовден,
секи си агне има да заколе.
Който си нема пари, има да купи.
Андрейчо човек сиромах
той нема да заколе и пари да си купи.
Само си има Андрейчо едно детенци,
едно детенце Иванчо на девет години.
Чуди се Андрейчо, мае се,
какво да прави да стори,
на Богу жертва да даде.
Най-после Андрейчо намисли:
"Иванчо да заколи, жертва да го даде."
Андрейчо Тодорка продума:
- Булко, Тодорке, Тодорке,
я ще Иванчо закола, жертва да го дадеме.
Андрейчо по дворе одеше,
остри ножове точеше,
жално, милно плачеше.
Иванчо майка си попита:
- Мамо, мила, майчице,
защо татко по двори оди и плаче,
и точи остри ножове.
Кого ще коли, нали си агне немаме?
Майка, Иванчо продума:
- Синко, Иванчо, Иванчо
тебе ще, мамо, заколи,
Богу жертва да дадем.
Иванчо на майка продума:
- Кажи, майко, на тате,
малко да ме почака, да изчака
с другари да се събера и вида.
Като се назад върна,
главата да ми отреже.
Дорде Иванчо продума,
баща му го бърже улови
и му главата отреза.
Андрейчо Тодорка продума:
- Тодорке, булка Тодорке,
я ще до нива да ида,
нивите да си обикола,
докато се назад не върна,
фурната да не отваряш.
Нали е майка милостна,
милостна и жалостна,
не можа майка да търпи,
па си фурна отвори,
да види чудо големо.
Иванчо на стол седеше,
голема книга държеше,
държеше и я четеше.
И на майка си продума:
- Мамо, мила майчице,
защо ма, мамо, не чака
книгата да си прочета.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.