* * *

Аврамова жертва

Дяк Тодор църква метеше
и на любе си думаше:
- Любе Петкано, Петкано,
утре е, любе, добър ден,
добър ден, любе, Гергевден,
вси ще у църкви да идат
със тия вакли ягнища,
ние си агне нямаме,
не може в църква да идем.
Премени сина Истатко,
премени и го окъпи,
него ще курбан да колим,
и ние в църква да идем.
Пуста е майка жаловна,
със сълзи сина окъпа,
толкоз е много жалила,
че ще го баща заколи.
Та па го лепо премени,
той беше на пет години,
та па на сина говори:
- Сине Истатко, Истатко,
излезни гора зелена,
че ще те баща заколи.
Истатко майка послуша,
отиде гора зелена,
набра си цвете гергевско,
и зелен ръжен отсече,
та па си дома отиде,
че ще го баща заколи.
Кат' било утре отрано,
тогаз си стана баща му,
та да заколи Истатко,
него ще курбан да коли
и он у църкви да иде.
А Истатко му думаше:
- Тате ле, стари тате ле,
вържи ми нозе и ръце,
да ти не давам ядове,
че можем, тате, да шавам,
та ще ме, тате, прокълнеш,
па не мож' д'идеш у църкви,
клетви у църкви не бива.
Таман си това продума,
от небо ангел долете,
донесе вакло ягненце,
та па на Тодор думаше:
- Отпущи сина Истатко,
та вакло ягне заколи!
И тогаз Тодор послуша,
та пущи сина Истатко,
та вакло ягне си закла,
та и он у църкви отиде
като негова дружина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.