* * *

Аврамова жертва

Яно льо, Яно билярко! (2)
Повива Яна, развива,
повива Яна бял камък -
камъка си й пак камък,
камък на дете не става!
Аврам по двори ходеше
и се на Бога молеше:
- Я дай ми, Боже, я дай ми
еднинко мъжко детенце,
три годин да го погледам,
три годин и половина,
теб курбан ще го заколя!
Де седя Господ, де слуша -
даде му Господ, даде му
еднинко мъжко детенце,
та го три годин погледа,
три годин и половина.
Аврам по двори ходеше,
остро ножченце точеше.
Детенце върви след него
и си Авраму думаше:
- Що точиш, тате, ножчето?
Аврам детенце думаше:
- Детенце малко, глупаво,
кога ме питаш, да кажа
що точа, тати, ножчето -
точа го да те заколя,
на Бога курбан ще те дам,
че съм те Богу обрекъл.
Детенце каже Авраму:
- Кога ме, тате, заколиш,
крачката да ми вържете,
крачката и ръчиците,
да си не ритна, тейне ле,
да ритна, да се огреша!
Аврам детенце послуша,
па му върза крачката;
таман да върже и ръцете -
овен ми падна от Бога.
Овен ми дума, не дума,
овен ми дума продума:
- Какво ще сториш, Авраме,
я недей коли детенце,
ами си мене заколи
на Бога жертва да принесеш,
че Бог ти изпита вярата!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.