* * *

Аврамова жертва

Кога се война обяви,
турската още българската,
пашата заповед издал -
всяка къща курбан да има,
а който няма, да си купи.
Стоян ми беше сиромах,
той няма какво да заколи
и няма пари да купи.
Чуди се Стоян, мая се,
какво да стори, направи,
заповед да си изпълни.
Най-после и той намисли
детето да си заколи,
заповед да си изпълни.
Детето отдолу дойде
и на майка си думаше:
- Пашата заповед издаде,
всяка къща курбан да има,
а ние какво ще правим,
нямаме какво да колим
и нямаме какво да купим.
Майка на дете продума:
- Татко ти мисли, Иванчо,
твоята глава да отреже,
заповед да си изпълни!
Иванчо през сълзи дума:
- Да кажеш мамо на татко,
два часа отпуск да ми даде
с другари сбогом да взема.
Дорде си Иванчо издума,
баща му в къщи влиза,
без да продума,
Иванчова глава отрязва
и на майка му дума:
- По-скоро пещта опали,
агнето да си метнем.
Майка му пещта опали,
Иванчо в пещта метнали.
Станало дванадесет часа,
пашата из село тръгнал
и агнета отварял.
Кога отишъл в Стоянови,
кога си пещта отвори,
какво си чудо да види -
нали е Божа работа,
Иванчо сред пещта седи,
бяла си книга държеше
и черно слово пишеше.

Осъвременена; макар да следва схемата на "Аврамова жертва", песента прави опит да оневини родителите - мотивира принасянето на дете като жертва като резултат от турското беззаконие (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.