* * *

Аврамова жертва

Аврам си идва от къра,
той гледа Аврам, той гледа,
във всеки двор деца играят,
а в Аврамови двори
блейнали са ми блейнали,
все вакли мъжки агнета.
Аврам се Богу молеше:
- Отдай ми, Боже, отдай ми
едничка мъжка рожбица,
курбан ще да го заколя,
на Бога, на свети Георги.
Де стоял Господ та слушал,
отдал му Господ, отдал му
едничка мъжка рожбица
и го Иванчо кръстили.
Дошло е личен Гергьовден,
майка му меси хлябове,
хем ги меси, хем плаче.
Татко му остри ножове,
хем ги остри, хем плаче.
Иванчо вънка и вкъщи
и си на мама думаше:
- Мами льо, милинка, мамо,
що месиш хляба и плачеш
и татко остри ножове,
хем остри ножа, хем плаче?
Мама Иванчо думаше:
- Синко Иване, Иванчо,
тебе сме си те обрекли
курбан ще те заколим
на Бога, на свети Георги!
Иванчо мама думаше:
- Когато ме татко заколи,
назад ми ръце да върже,
с кърви да се не опръска,
грехове да ми не взима.
Татко го в гора заведе,
назад му ръце превърза
и му главичка закърши.
Синьо се небе разтвори,
от него човек продума:
- Холам, Авраме, Авраме,
човек за курбан се не коли,
а най се колят, Авраме,
от агнета, баш агнето.
Че пусна Аврам Иванчо
и му ръчички отвърза,
че хвана най-баш агнето
и го за Бога заколи,
за Бога, за свети Георги.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.