* * *

Аврамова жертва

Слязъл е Господ от небе,
ходил е Господ из село,
минал ми край една къщичка,
къщичка малка, схлюпена.
Помолил вкъщи да влезе,
да влезе, да пренощува.
Като е Господ легнал,
легнал Господ и заспал,
стопанина и стопанката
чудом се двама чудили
с какво да го нагостят.
Стопанин дума, продума:
- Като нямаме агненце,
като нямаме яренце,
Иванча да си заколим,
да го във фурна опечем,
госта да си нагостим,
дано ни дарба надари.
Детето си заколили
и фурна си запалили
и го във фурна сложили.
Господ се от сън събужда,
чудили се и се маели
как да си фурна отворят,
да си детето извадят,
обед на Бога да дадат.
Като си фурна отварят,
Иванчо на стол стоеше,
бяло си слово четеше.
Бог ги е дарба надарил
и са си Бога изпратили.
Раснал Иванчо, пораснал,
голяма сватба сторили.
Господ е през сватба минал,
че си младоженци надарил -
дарил ги сребро и злато.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.