|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Аврамова жертва
Задало ми се, Боже, голям ден,
голям ден, Боже, Гергьовден -
кой има агънце, ще коли
за свети Гьорге за курбан,
кой няма, няма да коли.
Този ми Андрей няма да коли,
той има малък Иванчо,
Иванчо десетгодишен,
той ще си Иванчо заколи.
Той си из двори ходеше,
и дребни сълзи ронеше;
Иванчо след него ходеше,
ходеше и го питаше:
- Защо ми, бубо льо, плачеш?
Иванчов баща отговаря:
- Кой има агънце, ще коли,
аз нямам какво да коля!
Иванчо на баща си думаше:
- Щом си обещал, заколи ме,
свържи ми ръцете и краката,
да не те опръскам!
Опалят бързо пещта
и метват вътре Иванчо.
Кога си пещта отварят -
Иванчо книга четеше!
- Много прибърза, майко,
книгата да си дочета!
Търговище, кв. Въбел (Архив КБЛ-ВТУ); неразгърната.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|