* * *

Аврамова жертва

Стоян се Богум молеше:
- Бре Боже, бре мили Боже,
я ми дай, Боже, я ми дай
я момче, я момиченце!
Ако ми дадеш момченце,
Николчо ще го кръстиме,
на Бога ще го харижа
на свети ми ден Гергьовден,
на гергьовската черкова!
Де седя Господ, та слуша
и свети Рангел, та писа,
даде му Господ момченце,
кръстили са го Николчо.
Расте Николчо, порасте,
рекъл е "мамо" и "тате".
Дошъл ми е ден Гергьовден,
на гергьовската черкова,
майка му пещта палеше,
тейко му нофче точеше.
Николчо дума тейно си:
- Защо ти й, тейне, туй нофче,
дали цървули ще правиш,
или щеш мене да колиш?
Тейно му глава отряза,
че са го в пещта фърлили.
Кога са пещта отворили,
Николчо на стол седеше,
златна ябълка търкаля,
търкаля, още играе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.