* * *

Аврамова жертва

Рано ранил Иванчо
на ден на Георгьовден
нивите да си обиколи,
нивите още ливади.
Кат се й Иванчо завърнал,
майка му по двор ходеше
дребни си сълзи ронеше,
баща му по двор ходеше,
остри ножове точеше.
Иванчо дума майка си:
- Мамо бе, стара майчице,
защо ходи татко по двори,
точи ости ножове със сълзи на очи.
Мама Иванчо думаше:
- Иванчо, синко Иванчо,
теб те й татко ти обрекъл
на свети Георги за курбан.
Иванчо мама си думаше:
- Когато ме, мамо, колите,
краката да ми вържете,
краката, още ръцете,
да не би да пръпна,
пред Бога грешка да сторя.
Като са Иванчо заклали,
таман го в пещта сложили,
ето го свети Георги пристига,
и на порти почука.
- Я излез, Георги, я излез,
избирай овни, избирай,
който си овен избереш,
него да си заколиш,
само Иванчо да оставиш.
Нали майка миложива,
веднага пещи отвори,
и какво да види -
Иванчо на стол стоеше,
жълти жълтици броеше,
и на майка си продума:
- Защо ми, майко, вратата отвори,
че ми сметките обърка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.