* * *

Аврамова жертва

Рано е ранил Иванчо
на ден, на ден, на Гергьовден
нивите да обиколи,
нивите и ливадите
кат се Иванчо завърна
баща му по двори ходеше,
остри си ножове точеше
и дребни си сълзи рони.
Иванчо пита татко си:
- Защо ходиш по двори,
защо дребни сълзи рониш
и остри ножове точиш?
Баща му дума Иванчо:
- Иванчо, синко Иванчо,
тебе, синко, ще коля,
тебе съм, синко, обрекъл
за курбан на свети Гьорги.
Иванчо дума тейньо си:
- Татко ле, мили татко,
много ще ти се, татко, моля
когато ме, татко, колиш,
ръцете да ми завъжеш,
ръцете още краката
да не би да мрадна пред Бога,
да мръдна, грешка да стора.
Таман Иванчо заклали
и в пещта са го сложили -
свети Гьорги на порти похлопал,
голям си овен караше,
на Иванчов баща думаше:
- Ето ти овен да колиш,
само Иванчо остави.
Нали е майка милостива
и не можа да търпи
та си пещта отвори,
отвори, какво да види -
Иван си на стол седеше,
жълти жълтици броеше
и на майка си продума:
- Мамо ле, мила майчице,
защо ми врата отвори,
та ми сметките обърка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.