* * *

Аврамова жертва

Аврам чорбаджи!
Помолил се е Аврамчо:
- Я дай ми, Боже, я дай ми
от сърце мъжка рожбица,
да й се радвам, драговам
до два ми, до три години,
на трета Богу ще го дам,
на Бога курбан ще го дам.
Де стоял Господ, та слушал,
я дал му Господ, я дал му
от сърце мъжка рожбица.
Та му се радвал и милвал
до две ми, до три години.
Господ Аврамчам думаше:
- Аврамчо, холам, Аврамчо,
утре го кажат Гергьовден -
на Бога курбан ще дадеш!
Аврамчо булчум думаше:
- Булчо льо, млада невесто,
ютрона рано да раниш,
бели колаци да омесиш,
със бял ги бисер поръсиш,
със бял ги месал покрий,
утре го кажат Гергьовден -
на Бога курбан ще колим.
Зорице, ясна звездице,
рано са петли попяли,
рано е булка станала,
омесила бели колаци,
със бял ги бисер поръси,
със бял ги месал покрила.
Седнал Аврамчо събайля,
да си натока саблята.
Детенце си го питаше:
- Татко льо, мили татко льо,
кога си остриш саблята?
- Йострям го, синко, йострям го,
на Бога курбан ще те дам!
Още Аврамчо издума,
тъмна е мъгла паднала,
та се детето изгуби.
Тръгнал Аврамчо да го търси,
на Бога курбан заколи.

Интересен момент в този вариант е замяната на ножове със сабя, което се среща и в записа от Каяджик, Софлийско - вж. тук (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.