* * *

Аврамова жертва

Богдан Денице думаше:
- Денице, ясна звездице,
защо си рано изгряла,
че си петлите разпяла,
млади си булки разбуди,
да си децата накърмят;
на мен ми дете не плаче,
нето ми булка разбуди,
аз ще се моля на тебе,
пък ти се моли на Бога,
дано ми Господ помогне
с една мъжка рожбица -
три годин ще я милувам,
три годин ще се радувам,
на четвъртата година
ще го курбанче заколя!
Де стоял Господ, де слушал,
че на Богдана помогнал
с една ми мъжка рожбица.
Три годин я е милувам,
три годин се е радувам,
на четвъртата година
Богдан си из двори ходеше,
бистри си сълзи ронеше,
касапски ножове точеше.
Аврам на татко си думаше:
- Татко ле, мили татко ле,
защо из двори си ходиш,
бистри сълзи ти лееш,
касапски ножове точиш?
Богдан Авраму думаше:
- Тебе като те нямаше,
аз те на Бога обрекох!
Таман му глава изви,
тъмна мъгла припадна,
седял е Господ и гледал,
шаро си агне е пуснал,
като се Богдан повърнал -
Аврам на столче седеше,
златна ябълка държеше,
бяла си книга четеше...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.