* * *

Аврамова жертва

Аврам се молба молеше
на Бога, на мил Господе:
- Боже ле, мили Господе,
ся днеска девет години,
ние детенце нямаме,
харизай ни нам детенце,
га му се чуе думата,
ке ти го курбан харизам.
Стоял Господю, та слушал,
та хим дал едно детенце,
на три години станало.
Той си калеса, калеса,
неговите си комшие
и драги мили роднини
да ги нагости и служи.
Че си детенце той фатил
да си го курбан хариза.
Детенцето му викнало:
- Постой, баще ле, почакай,
та си ми вързи ръчици,
че кога сабя потеглиш,
то ще ме, баще, заболи,
да ти ръката пофатя,
да не те, баще, накървя,
на Бога да не сгрешиме.
Нито ми ангел де дойде,
той си ми дума на Аврам:
- Постой, Авраме, почакай,
пусни си малко детенце
да ходи дете, да живи
до деветдесет години.
На детенцето на място
това ми агне заколи!

Интересен момент в този вариант е замяната на ножове със сабя, което се среща и в записа от Стан, Новопазарско, преселници от Сюит, Мала Азия - вж. тук (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.