* * *

Аврамова жертва

Всичко си Аврам имаше,
мъжко детенце нямаше,
па се на Бога помоли:
- Я дай ми, Боже, харижи ми,
до едно мъжко детенце,
жертва да ти го пренеса,
кога ми речеш, Господи.
Зачу му Господ молбата,
та си му Господ хариза
до едно мъжко детенце,
което Иван си нарече.
Расъл ми Иван, порасъл,
тъкмо на дванайсет години.
Тогава си Аврам припомни
какво е пред Бога обещал,
па си Ивана повика:
- Хайде, синко, да идем
горе в планината.
Като нагоре вървели
и дърва събирали,
и кибрит носили,
Иван попита баща си:
- Защо ти е, татко, тоз огън?
Аврам Иван отговори:
- Така съм пред Бог обещал,
на дванайсет кат' станеш,
на Бога жертва да те поднеса.
И на върха като излезли,
буен си огън наклали,
ръцете на Иван завързал,
извадил Аврам ножчето,
в този миг някой му хванал ръката.
- Стой, Авраме, не повреждай детето -
дете се жертва не дава,
жертва се дава, Авраме,
вакъл ми овен каматен!
И като си Аврам назад погледна,
и си един овен съгледа,
и него си заклал,
и него е на огъня опекъл,
и го е на Бога предал.
Оттогава е останал
денят Гергьовден.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.