* * *

Аврамова жертва

Иванчо нямал рожбица.
Той се на Бога молеше:
- Божне ле, вишни Господи,
я ми дай, Боже, рожбица,
и него курбан да сторя
на голям ден, на Гергьовден!.
Иван се смили на Бога,
даде му мъжка рожбица,
и него кръсти Иванчо.
Расте Иванчо, порасте,
дошло ми е ден Гергьовден;
тейно му ходи по двори,
остри ножове точеше
и жално-милно плачеше.
Къде го съгледа Иванчо,
Иванчо дума тейно си:
- Тейно ле, стара старийо,
що ти е золум, та плачеш?
Тейно Иванчу думаше:
- За тебе плача, Иванчо,
тебе те й тейно обрекъл
на голям ден на Гергьовден -
курбан ще да те отстори!
Иванчо дума тейно си:
- Тейно ле, стара старийо,
я си връвчици изсучи,
връвчици за ръцете ми,
връвчици за краката ми -
със ръце да не те бутна,
със крака да не те ритна,
в грехове да не те внеса.
Тейно му усука връвчици,
връвчици за ръцете му,
връвчици за краката му,
и си Иванча вържеше,
главата ще му отреже.
Ей, че се порти хлопнаха,
и двора се е напълнил
със черни й бели агнета;
свети ги Гьорги караше
със позлатена тояга,
и на Ивана думаше:
- Иване, луда гидийо,
де се чуло, видяло,
челяк на курбан да стане?
Нема ли агне раниче?
Че пусна Иван детето,
улови агне раниче,
че закла Иван агнето.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.